Футболист на годината? Не, Краев е Голямата уста на 2020 г.
В последните две седмици Божидар Краев още веднъж провокира полемики с няколко свои изявления и се трансформира в най-дискутирания футболист в националния тим. Резултатът бе, че този фактически перспективен състезател съумя да настрои против себе си двама клубни президенти у нас, съотборниците си в държавния отбор, а евентуално и огромна част от почитателите.
Казана дума
С какво съумя да предизвика Краев? Още след успеха с 1:0 над Чехия на 17 ноември м.г. той съобщи, че е подготвен да бъде новият №10 в националния отбор на мястото на отказалия се Ивелин Попов. " Мисля, че аз съм индивидът, който би трябвало да играе тази роля с №10 в центъра на терена. Щом го споделям, значи се усещам подготвен. "
След това, след влизането на тима му " Мидтиланд " в Шампионската лига, той отсече пред TV+: " Трябва да е горделивост за цяла България, че съм представител на България в Шампионската лига, също и моя детска фантазия, не става въпрос за пари в този миг ".
А в дните, когато националите записаха 3 загуби за 6 дни - от Унгария (1:3), Финландия (0:2) и Уелс (0:1), той още веднъж прояви самочувствие. " На мен се пада да бъда съществена фигура в един от най-тежките интервали за националния тим. Готов съм за това. Не ми тежи. Справям се като експерт (...) В кратковременен проект съм си сложил задачата да съм Футболист на България за 2020 година "
Реакциите
Не закъсняха и рецензиите против тези думи. Пръв бе цветистият президент на " Славия " и член на Изпълкома на БФС Венцеслав Стефанов: " Не се ли гордеете, че едно къдраво, с опашле, ще играе в ШЛ?! Не? И аз не съм от тия. То сподели, че е готово за водач преди известно време. Сега трябвало да се гордеем. За такива би трябвало една сопа ".
Последва го различен всекидневно прочувствен клубен началник - притежателят на " Локомотив " (Пд) Христо Крушарски: " Едно момче желал да става Футболист на годината... Щял да става. За да станеш Футболист на годината, би трябвало да си съдереш задника от работа. А не да гледаш мачовете от близко. Три мача го гледах. Той си гледаше мача от близко. Щял да играе в Шампионска лига?! Боже мой. Ако искаш, играй… Ако и там по този начин играеш, ще гледаш мача не от близко, а малко по-отстрани ".
По-страшната присъда обаче пристигна от съблекалнята. Вратарят Николай Михайлов, който е приел ролята на водач освен в " Левски ", а и при националите, съобщи по адрес на Краев: " Един мой съотборник излиза оня ден и декларира, че България би трябвало да се гордее с него, тъй като играе в Шампионската лига. Какво да разясня. Всеки би трябвало да си направи равносметка къде се намира сега, тъй като някои - хайде да не уточнявам, аз им го споделих към този момент в съблекалнята - малко би трябвало да слязат на земята ".
Заслугите
Какво в действителност е сторил Божидар Краев през 2020 година и имат ли претенциите му покритие? През първата половина на годината той към момента бе чартърен в португалския " Жил Висенте ". Там от януари до юли се показа добре - 18 мача и 5 гола, а отборът приключи на 10-о място. След това се върна в датския " Мидтиланд " и досега има 8 мача и 1 гол. В по този начин подчертаваната от него Шампионска лига той записа 3 минути като запаса при тежката домакинска загуба с 0:4 от " Аталанта ". За държавния отбор, каквото и да е направил (а то е 5 мача и гол - при 1:1 с Ирландия), то няма особена тежест поради срама, който ни донесоха националите. Сумарно Краев не е сторил нещо изключително, че да стане №1 за 2020 година в България. Друг е въпросът, че равнището на футбола ни е толкоз ниско, че даже и влизане в Шампионската лига към този момент е нещо.
Дали има някой по-заслужил - надали. Но Божката, както е прочут, сам си вкара автогол и настрои даже гласуващите против него. Макар че най-прав в цялата история е някогашният национал Емил Кременлиев, който сподели: " Бих му дал прошка, в случай че би трябвало изобщо да му се прости за думите му, а аз не считам, че е направил нещо кой знае какво. Младо момче е. Дори не бих обръщал толкоз съществено внимание на това, което приказва ".
Казана дума
С какво съумя да предизвика Краев? Още след успеха с 1:0 над Чехия на 17 ноември м.г. той съобщи, че е подготвен да бъде новият №10 в националния отбор на мястото на отказалия се Ивелин Попов. " Мисля, че аз съм индивидът, който би трябвало да играе тази роля с №10 в центъра на терена. Щом го споделям, значи се усещам подготвен. "
След това, след влизането на тима му " Мидтиланд " в Шампионската лига, той отсече пред TV+: " Трябва да е горделивост за цяла България, че съм представител на България в Шампионската лига, също и моя детска фантазия, не става въпрос за пари в този миг ".
А в дните, когато националите записаха 3 загуби за 6 дни - от Унгария (1:3), Финландия (0:2) и Уелс (0:1), той още веднъж прояви самочувствие. " На мен се пада да бъда съществена фигура в един от най-тежките интервали за националния тим. Готов съм за това. Не ми тежи. Справям се като експерт (...) В кратковременен проект съм си сложил задачата да съм Футболист на България за 2020 година "
Реакциите
Не закъсняха и рецензиите против тези думи. Пръв бе цветистият президент на " Славия " и член на Изпълкома на БФС Венцеслав Стефанов: " Не се ли гордеете, че едно къдраво, с опашле, ще играе в ШЛ?! Не? И аз не съм от тия. То сподели, че е готово за водач преди известно време. Сега трябвало да се гордеем. За такива би трябвало една сопа ".
Последва го различен всекидневно прочувствен клубен началник - притежателят на " Локомотив " (Пд) Христо Крушарски: " Едно момче желал да става Футболист на годината... Щял да става. За да станеш Футболист на годината, би трябвало да си съдереш задника от работа. А не да гледаш мачовете от близко. Три мача го гледах. Той си гледаше мача от близко. Щял да играе в Шампионска лига?! Боже мой. Ако искаш, играй… Ако и там по този начин играеш, ще гледаш мача не от близко, а малко по-отстрани ".
По-страшната присъда обаче пристигна от съблекалнята. Вратарят Николай Михайлов, който е приел ролята на водач освен в " Левски ", а и при националите, съобщи по адрес на Краев: " Един мой съотборник излиза оня ден и декларира, че България би трябвало да се гордее с него, тъй като играе в Шампионската лига. Какво да разясня. Всеки би трябвало да си направи равносметка къде се намира сега, тъй като някои - хайде да не уточнявам, аз им го споделих към този момент в съблекалнята - малко би трябвало да слязат на земята ".
Заслугите
Какво в действителност е сторил Божидар Краев през 2020 година и имат ли претенциите му покритие? През първата половина на годината той към момента бе чартърен в португалския " Жил Висенте ". Там от януари до юли се показа добре - 18 мача и 5 гола, а отборът приключи на 10-о място. След това се върна в датския " Мидтиланд " и досега има 8 мача и 1 гол. В по този начин подчертаваната от него Шампионска лига той записа 3 минути като запаса при тежката домакинска загуба с 0:4 от " Аталанта ". За държавния отбор, каквото и да е направил (а то е 5 мача и гол - при 1:1 с Ирландия), то няма особена тежест поради срама, който ни донесоха националите. Сумарно Краев не е сторил нещо изключително, че да стане №1 за 2020 година в България. Друг е въпросът, че равнището на футбола ни е толкоз ниско, че даже и влизане в Шампионската лига към този момент е нещо.
Дали има някой по-заслужил - надали. Но Божката, както е прочут, сам си вкара автогол и настрои даже гласуващите против него. Макар че най-прав в цялата история е някогашният национал Емил Кременлиев, който сподели: " Бих му дал прошка, в случай че би трябвало изобщо да му се прости за думите му, а аз не считам, че е направил нещо кой знае какво. Младо момче е. Дори не бих обръщал толкоз съществено внимание на това, което приказва ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ